Лоялността към компанията звучи като добродетел. Но в кариерата често е маскирана наивност, която ти коства години развитие и десетки хиляди евро. Ето как да разпознаеш разликата.
Световният стандарт - Allen & Meyer, 1991
Световният стандарт за дефиниция на лоялност разделя commitment-а към компанията на три типа. Всеки от тях звучи различно - и всеки има своите капани.
Affective
„Искам да съм тук“
- •Харесваш компанията и колегите
- •Вярваш в мисията на продукта
- •Чувстваш принадлежност към екипа
Continuance
„Трябва да съм тук“
- •Имаш какво да загубиш - доход
- •Заплата, акции, стабилност
- •Липса на алтернативи
Normative
„Трябва да съм лоялен“
- •Чувство за дълг - наеха ме в труден момент
- •Благодарност - не ме съкратиха
- •Културен натиск - „никой не напуска“
Какво всъщност означава лоялност
- Да НЕ издаваш фирмени тайни (дори такива, които НЕ са под NDA)
- Да НЕ разпространяваш информация, която би навредила на имиджа, работата или клиентите на компанията
- Когато ти предложат условия, които НЕ ти допадат - да споделиш тактично или директно, а не просто да си траеш
- Да вършиш съвестно работата си дори когато никой няма да разбере
Ако си траеш, даваш сигнал че е ОК - а то не е. Тактичното споделяне на несъгласие е част от истинската лоялност.
Кога лоялността се превръща в наивност
Края на всеки месец ти превеждаха заплата, а ти лежа вкъщи на леглото и нищо не правеше? Бизнесът се базира на числа. Виждал съм сериозни манипулации в компании в България, в които така обработват HR-а и Мениджъра ти, че си мислиш, че са ти дали шанса на света да работиш за €700-1200 при тях.
Ако беше лесен момент за теб, също щяха да ти дадат. Те не знаят какъв момент е било за теб - няма и значение. Ако ти НЕ им вършиш никаква работа, щяха да ти кажат „We regret to inform you…“.
Щом толкова си НЕ можел нищо тогава, защо не бяха вече взели някой от улицата? С какво си по-различен от случайните безработни хора? Явно е имало нещо. Това, че сега ти се струва, че тогава си бил „слаб“, не означава, че те не са имали полза от теб.
Guess what… Ако им стане още малко трудно, ще те уволнят. И няма да има нужда да си тръгваш.
„Нищо хубаво не е тръгнало от съжаление.“
„ИМЕ“, 37г, 16г професионален стаж, 6+г в текуща компания
Стои в компанията, защото са му дали оферта „в труден момент“. Усеща от 3+ години, че е в застой, че нищо не учи, но му е неудобно да си тръгне - а знанията му вече са под пазарните. Това доведе до несигурност, страх, мисли за нова кариера.
- Уверен в знанията си, сигурен в работата и прехраната си
- Предходната му компания си върви и без него
„ИМЕ 2“, 31г, 6г професионален опит, 2.5г в текуща компания
Преди 2.5 години остава без работа, но с ипотека и 2-ро бебе родено. Дават му оферта, като се налага да работи 8-10 часа на ден по много базови проекти. От ден 1 знае, че това място не е за него - губи знания всеки ден, губи си времето, парите не му достигат. Но тъй като му „подадоха ръка“, не иска да ги изостави, защото AI „пречи“ на компанията…
- След първата си заплата закара семейството си на вечеря навън за пръв път от години
- За пръв път от над година купи изцяло нови дрехи на малкото си дете
- Няколко месеца по-късно изплати всички кредити, събрани през последните години
- Работи в добра компания, развива се и учи всеки ден
Лоялността е ценна. Но лоялността към компания, която ти коства стотици хиляди евро през кариерата и години развитие - това не е лоялност. Това е наивност.