Как да оправиш кариерата си за 1 ден

Минаха годишните ревюта, повишенията. Мина и самозалъгването, че ако тази година не е по-добре ще си намериш ново място, ще ъпскиллнеш, ще се развиеш.

И това е окей - повечето хора живеят точно така (проучванията показват 80-90%+ failure rate на новогодишните обещания). Не защото не са способни, а защото не го искат истински, намерили са си лек комфорт, който им е достатъчен да си заравят главата в пръстта и да отлагат неотложното. Сега идва лято - ново оправдание, че не искаш да си много зает. В същото време ще отидеш 1 или 2 пъти до Созопол за по 4-5 дни, а останалите 100-110 дни ще си мислиш за тези 5-10. Зимата - същото.

Не съм тук да те виня, да ти говоря колко си зле и как това е абсурдно и трябва да се стегнеш. Аз самият си поставям десетки цели, които никога не постигам. А, тези, които постигам понякога имат и сериозна доза късмет, сериозни усилия и най-вече - правилинте хора, които да ми помогнат.

Нашият мозък работи така, че ако имаше нещо “показно” в това да учиш вечерите, да пропускаш излизания, защото имаш цел и работиш над нея и това даваше някакъв лъскав статус щеше да ти е много по-лесно. Защото хората правим много неща само и само, за да се докажем пред останалите.

Да, резултатът да получаваш €5,000 заплата в близкия ти кръг е готин, да си смениш колата, да отидеш на още 1 почивка, да си купиш жилище - тези са показни. Но е същото като да отслабнеш - нямаш търпение да изкараш пресата и да започнеш да си “живееш отново”

Просто човешката натура е такава - колкото и неща да искаме да направим най-лесно ни е да се оправдаем, да се откажем и да открием друго “по-важно”, над което да се фокусираме.

Аз съм абсолютно същият - просто моите “план Б” и “оправдания”, в светът в който живеем, изгелждат като добродетели. За това днес искам да ти споделя 4 идеи, които може би не си чувал относно цели, самоконтрол, психология и дисциплина.

Ще бъда кратък и ясен с всяка една. Прагматични и конкретни.

Няма да ги забравиш. Ще бъдат проницателни и лесно адаптивни за теб и твоя живот, твоите цели и твоите проблеми.

Всичко, което искам от теб е да бъдеш фокусиран. Ако дадена тема ти е скучна или нерелевантна - премени на следващата и после ще откриеш смисъла да се върнеш на пропуснатата.

Когато си поставим нова цел правим две основни промени в деня/графика си:

1. 1Да заложим време за постигане на целта
2. 2Да открием ресурсите, които са ни нужни за това

Но какво може да направи първокласник с всички нужни учебници на света и перфектният учебен график,... ако има свободата да не учи, а да прави каквото иска (играе с приятели, кара колело и т.н.). Точно така - няма да учи. Или поне аз не съм срещал такъв първокласник, който да изгаря от желание да учи.

И това е нормално - защото натурата на човек на 6-7г не е да стои и да се опитва да чете, да решава задачи по математика или да учи история. Натурата е да бяга, да играе, да се социализира, да работи с ръцете си, да си представя, да мечтае, да вика и да открива.

Години по-късно, абсолютно същото дете може да е валедикториан на Харвард. Имаше ли нещо грешно в детето когато беше на 7? Не, абсолютно нищо. Просто все още не беше човекът, който може да постигне това, което същото дете, но след 15 години.

Същото е и с нас - решаваме, че ще отслабваме и си купуваме карта за фитнес, няколко килограма пиле, изхвърляме шоколадите, но вечер тайно си мислим “нямам търпение да отслабна и да живея нормално отново”

Мислиш ли, че някой успешен атлет или бодибилдър умира да му свърши деитата, за да яде чипсове отново? Не. На него ще му е нужно огромно количесто мотивация и дисплина, за да не се храни правилно, за да пропусне тренировка или да не си легне вечер.

В TopCoding виждаме стотици хора всеки ден. Има едно голямо общо между всички най-успешни ученици. Те нямат “краен срок”. Те нямат “септември постигам €5000 заплата и спирам да уча”. Те са в безкраен процес на развитие, учене и подобрение. БЕЗ значение от стартовото им ниво. Някои започват на ниво “intern”, други са Senior ML Engineers в LinkedIn.

На теб може моят живот да изглежда странен - пиша това в 8:30 сутринта, след фитнес. От няколко седмици се “насилвам” да спра да работя в 9 вечерта. Натурално започнах да си лягам е 9:30 - 10… така се събуждам в 6 и започвам да работя. Но за мен би било трудно да не го правя. Не защото искам пари - правих същото и като бях на 13 и се готвих за Национални състезания по математика. Тогава не бях и толкова добър.

Ако искаш даден lifestyle, трябва да промениш текущия си изцяло и да го забравиш. Казваш на приятелите си, че “искаш да отидеш в топ компания” и “да подобриш кариерата си”, но вечер пушиш наргиле, гледаш мач и действията ти дори не подсказват подобни желания.

Всяко нещо, което правиш има причина. Нищо не правим случайно. Звучи очевидно, но всъщност е доста по-дълбоко, отколкото изглежда.

Четеш това, защото искаш да оправиш кариерата си по лесен и бърз начин (за 1 ден!).

Почесваш си носа в магазина на касата, защото ти е неудобно да гледаш другите в очите докато чакаш.

Но защо в 2-та свободни часа на работа си гледаш фейсбук, вместо да прочетеш нещо или да попиташ за още задачи? Защото отлагаш до следващото задължение, което знаеш, че ти предстои.

Искаш да си в добра форма и да не те е срам да се съблечеш в 10-те дни на плажа, но искаш само крайния резултат. Не искаш да си смениш начина на живот през цялата година, за да може да се насладиш на тези няколко минути.

Защото цялата ти мотивация е грешна. Цялата мотивация е да се почувстваш добре (пред хората!) за няколко дни. Изобщо не те е срам от себе си да се гледаш в това състояние всеки ден. Отново за пред хората.

И защото хората “ръкопляскат” да имаш добра форма, да работиш на добро място, да изкарваш повече пари - за това искаш и тези неща. Крайните резултати, за да ти “ръкопляскат” и на теб.

Искам да се опиташ да си спомниш - кои са най-любимите ти дни. Какво прави в тези дни?

Хормози има интересна история по темата - когато се върнал от уикенд на работа шефката му го попитала как е минал уикенда. Той отговорил, че било страхотно - най-хубавият уикенд, който имал от много време. Тя му подметнала да прави и през седмицата нещата, които са го заредили през уикенда, за да се чувства всеки ден също толкова добре.

Хормози видял, че това било - добра тренировка, да обядва с приятели и още нещо. Какви са твоите неща, които те заредиха? Моите са здрав сън, да съм си организирал над какво ще работя и да се видя с няколко приятели, с които развиваме идеи. Това и правя всеки ден. Почти всеки ден.

Ако твоето любимо е да ядеш пица и да пиеш до 3 сутринта… топ формата не е резултат от това действие. Нито кариерата.

И мен ме беше страх също. В гимназията бях много социален. Бях и състезател по математика. За да се подготвям за състезания и да бъда конкурентен трябваше да отделям много време всеки ден, всяка вечер.

Но всичките ми приятели, които не бяха състезатели, а с тях имах и много други социални контакти, запознахме се с други компании, други момчета и други момичета. Беше ме много страх да изоставя този си живот, защото щях да общувам единствено с момчета, което може би беше и най-големият страх за мен.

В 10 клас реших да посрещна този страх и да опитам другият живот - да общувам само с тях и да съм all-in в това, в което правя.

Социалният ми живот беше драстично намален - ставах в 5:30, тренирах до 7, учене до 9 вечерта и сън. Успях да стигна до топ 10 в България от всички възрасти. Успях да е класирам за състезание в Harvard и MIT, успях да постигна 3-то място по Физика на Национално състезание, спечелих доста медали по математика.

Повечето ми приятели бяха приети за “аутсайдери”, защото единствено учеха и се състезаваха. Аз все още имах изключително много контакти, много приятели и за една година не ме застигна подобна участ. Но чувствително целият ми живот се промени.

На 16г решението ми беше, че състезанията бяха супер важни за мен, но си исках отново бурния социален живот… основно заради страх, че някой ден ще стана и аз “аутсайдер”.

Нямах живота, нямах и резултатите, които имаха те. Да, останах в топ в България, останах на конкретно ниво и извън България, но не бях топ 1 медалистът и талантът на България.

Това ме научи на много неща. Най-вече, че за да имаш резултатите, които искаш - трябва да живееш животът, който води до тях.

Страшно ли е за теб да водиш моя живот? Ако да, няма да имаш и резултатите. MRBeast беше споделил в интервю, че менталното здраве и проблеми, които е имал и има са цената, която плаща, за да е номер 1 в света.

„Ако те е страх да платиш цената няма да имаш резултата.“

Най-често съм се променял когато нещо стане “прекалено” за мен и “прелее чашата”.

Голяма част от кандидатите в TopCoding вече са решили финално, че трябва нещо да се направи и реално ги притискат външни обстоятелства, с които вече не са Ок.

Много кандидати не са имали [смилено] повишение от над 2 години. Други с 5+ години все още са на €1300-€3500 заплати. Трети усещат пропуски в знанията си със 7-10+ години опит…

Искаш ли да направиш някаква крачка днес наистина? Защо?

Ако в отговора на твоето “Защо” не стои сериозна болка, която е вече нетърпима за теб… рядко промяната става още “Днес”.

Това много ми пречеше, защото знаех кои са правилните неща за мен - знаех, че трябва да уча, знаех, че трябва да се храня добре, знаех, че трябва да си лягам рано.

Но липсата на сериозна болка [днес] прави промяната много много трудна - дори когато си на 100% убеден, че нещо друго е по-добре за теб. Ето няколко примера - знаеш, че да пушиш не е добре за теб, но все още ножът не е опрял в кокала. Знаеш, че да си с наднормено тегло е опасно за теб, но още си млад и нямаш [сериозни] проблеми. Знаеш, че пиенето всяка вечер, пелеенето на време, отлагането и т.н. И т.н. Са всички вредни за теб - но защо тогава не го правиш?

Искам да отслабна. Правил съм го 2 пъти по 30кг. След последния път преди 2-3г отново качих 10 и си казах, че 3 път не трябва да има. Но нямам болка. Чувствам се прекрасно, ям си вкусно… чак след година или повече ще има някакъв проблем.

Получавам €3000, стигат ми, защо да се мъча за €5000. Да, знам, че знанията ми деградират, знам, че не съм конкурентен, знам, че след 1-2-3г ще ми се случи, но сега ми е добре…

В тези ситуации започвам да stress test-вам текущото състояние. Мога ли да пробягам 10км? Мога ли да изкача Черни Връх без да си почивам 8 пъти? Мога ли да мина интервю и да получа €3500 оферта? Какви са ми кръвните изследвания? И т.н.

В живота ми винаги съм се пускал по течението когато съм нямал добър “тест”, който да ми покаже къде съм реално.

Качих 30кг обратно, защото спрях да се тегля и си казвах, че скоро ще започна отново.

Колко дисциплина се иска за нещо малко - да се претеглиш, да направиш 90мин тест за ниво, да отидеш на 5 интервюта, да опиташ да побягаш?

Хиляди пъти по-малко, отколкото да решиш проблема. Но е невъзможно да решиш проблем, от който [все още] нямаш болка.

За мен, единственият начин да правя всичко, което искам, дори да нямам силна болка и да не е належащо е като постоянно поддържам и ескалирам всеки малък проблем. Не тренирам тази седмица - веднага се опитвам да пробягам 10км и да направя по-дълга тренировка. Провалът ми показва, че имам негативен резултат..

Това е човешката природа. Хубава, лоша - такава е. Трябва да я разбираме, за да можем да я използваме. Тя е един инструмент, който да ни служи.

Въпросът е - когато прочети всичко това, почувства се вдъхновен - готов ли си за реално действие?